hcs (Георги)
2069 241
Nov 10, 2015, 9:03 PM

Спомен 2 

  Poetry » Love
336 0 0
Докато бе до мен -
пролетни цветя ухаеха.
Но, уви, отмина тоя ден,
когато тез очи ме омаяха.
Слънце ярко гали ме тогаз,
сълза потича по лицето мое,
че повече не ще те видя аз,
макар сърце ми да е твое.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Random works
: ??:??