Душата ми е мрачна катедрала
и в нея спомен-чародей
вилнее; с вино и елей
той Ангела и Дявола приспал е.
Прозрачна самота, здравей!
Дойде след неизбежната раздяла,
отне каквото срещата бе дала,
превърна храма в пуст бордей.
Пропукват се свещените скрижали,
на съвест ехото – злодей –
не иска и за миг да ги пожали.
Ще грейне ново слънце... Но едва ли ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up