6.08.2009 г., 16:49 ч.  

Спомен 

  Поезия » Строги форми
1666 3 23
Душата ми е мрачна катедрала
и в нея спомен-чародей
вилнее; с вино и елей
той Ангела и Дявола приспал е.
Прозрачна самота, здравей!
Дойде след неизбежната раздяла,
отне каквото срещата бе дала,
превърна храма в пуст бордей.
Пропукват се свещените скрижали,
на съвест ехото – злодей –
не иска и за миг да ги пожали.
Ще грейне ново слънце... Но едва ли ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Тенев Всички права запазени

Предложения
: ??:??