Oct 12, 2010, 10:23 PM

Спомен 

  Poetry » Love
592 0 1

Минахме осем,

                  започваме девет,

а всъщност минаваме 

                                      тридесет!

Радост, любов и тъга,

ласки, надежди и сладост,

нежност, очакване, старост...

Мъдрост във таз доброта!

Кратка целувка и "сбогом"...

Всичко било е мечта!...

Остава ни болката само!

Остава една самота!...

А споменът вика ме нямо!

Върни се! Върни се сега!

 

© Снежана Терзиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • споменът винаги ни завръща, там където сме обичали
    и сме били обичани...много хубаво стихотворение..
    Снежана...сърдечно.
Random works
: ??:??