12.10.2010 г., 22:23 ч.

Спомен 

  Поезия » Любовна
600 0 1

Минахме осем,

                  започваме девет,

а всъщност минаваме 

                                      тридесет!

Радост, любов и тъга,

ласки, надежди и сладост,

нежност, очакване, старост...

Мъдрост във таз доброта!

Кратка целувка и "сбогом"...

Всичко било е мечта!...

Остава ни болката само!

Остава една самота!...

А споменът вика ме нямо!

Върни се! Върни се сега!

 

© Снежана Терзиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • споменът винаги ни завръща, там където сме обичали
    и сме били обичани...много хубаво стихотворение..
    Снежана...сърдечно.
Предложения
: ??:??