May 22, 2012, 12:09 PM

Спомен 

  Poetry » Other
636 0 2

Годините неусетно минават,

няма за тях нийде прегради,

а спомените ясни остават,

сякаш още ние сме млади.

 

Вчера ли бяхме ний ученици

и ходехме вечер по серенади,

пеехме като волни птици

и бяхме млади, толкова млади!

 

Затворя очи и ви виждам,

отново гласовете ви чувам,

на младите днес не завиждам,

а заедно с тях се вълнувам.

 

Животът днес ни разпръсна

по всички краища на света,

но споменът днес възкръсна

и заедно пак сме сега!

© Марин Маринов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??