22 мая 2012 г., 12:09

Спомен 

  Поэзия » Другая
5.0 (1)
761 0 2
Годините неусетно минават,
няма за тях нийде прегради,
а спомените ясни остават,
сякаш още ние сме млади.
Вчера ли бяхме ний ученици
и ходехме вечер по серенади,
пеехме като волни птици
и бяхме млади, толкова млади!
Затворя очи и ви виждам,
отново гласовете ви чувам,
на младите днес не завиждам,
а заедно с тях се вълнувам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Маринов Все права защищены

Предложения
  • Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...
  • Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...

Ещё произведения »