ender9631 (Йордан Малинов)
85 65
Jul 22, 2009, 12:07 PM

Спомен 

  Poetry » Love
503 0 4

Стените помнят още въздишките 

от първата ни звездна нощ.

Разкрила всичките ни тайни

в сладка болка от нежната любов.

И въздухът във стаята е онзи,

оставен от нашите тела,

когато, тръпнещи и нежни,

душите си преплитахме в една.

И огледалото ни гледа,

запечатало сладострастната мечта,

на онзи миг неземен,

с танца на две огнени сърца.

Прозорецът - и той е тук.

Помни ни щастливи и засмени.

И пита ме защо сълзите ми са в кръв.

А аз ням съм и съм глух.

И няма как да му разкажа

защо не мога пак със теб

да бъда в тази празна стая.

© Йордан Малинов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??