ender9631 (Йордан Малинов)
85 65
22.07.2009 г., 12:07 ч.

Спомен 

  Поезия » Любовна
502 0 4

Стените помнят още въздишките 

от първата ни звездна нощ.

Разкрила всичките ни тайни

в сладка болка от нежната любов.

И въздухът във стаята е онзи,

оставен от нашите тела,

когато, тръпнещи и нежни,

душите си преплитахме в една.

И огледалото ни гледа,

запечатало сладострастната мечта,

на онзи миг неземен,

с танца на две огнени сърца.

Прозорецът - и той е тук.

Помни ни щастливи и засмени.

И пита ме защо сълзите ми са в кръв.

А аз ням съм и съм глух.

И няма как да му разкажа

защо не мога пак със теб

да бъда в тази празна стая.

© Йордан Малинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??