Морето неспирно шуми,
бавно нашепва молитви
и някъде дълбоко в твойте очи
виждам само спомен от дните предишни.
Къде е онази тъга?
Къде е онзи шум на тревата?
Къде е онази луна,
която ме води към светлината.
Къде е нощта, в която си ти,
къде съм и аз, може би съм от сива мъгла изтъкана.
Къде останаха мойте мечти,
в прашинка самотна, отнесена от океана. ...