stenli499 (Станислава)
291 2626
Dec 5, 2010, 10:36 PM

Спомен 

  Poetry » Love
899 0 15
Зарових нежността си в косите ти.
И пих от бистрото море
на твоите очи.
Останаха на възли ръцете ми –
от възлово чувство...
Разчупихме фразите... и телата –
в топла, слепваща прегръдка!
Но днес... единственото,
полепнало по мен,
е физическият спомен
за неповторимото ти докосване!
И за това, как зарових ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Random works
: ??:??