Спомен

5.12.2010 г., 22:36 ч.

Поезия » Любовна

907 0 15

Зарових нежността си в косите ти.
И пих от бистрото море
на твоите очи.
Останаха на възли ръцете ми –
от възлово чувство...
Разчупихме фразите... и телата –
в топла, слепваща прегръдка!
Но днес... единственото,
полепнало по мен,
е физическият спомен
за неповторимото ти докосване!
И за това, как зарових ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Спомен

Искате да прочетете повече?

Предложения