Ще запомня отминаващото лято
само с един прекрасен ден.
Ден, в който чувство тъй познато
се роди и заживя в мен.
Безбрежното море, пясъка, лъчите
бяха нищо в сравнение с това,
което виждаха очите
и усети моята душа.
Думи нямах да изкажа
онова, което в себе си таях
и чувствата си да покажа
така и не посмях.
Страхувах се, че пак измама
може да е този хубав ден
и след него отново да остана
само с болката горчива в мен.
Изгубих те преди да те намеря,
но вината само моя е, нали?
А когато пак от студ треперя
ще ме топли само спомена за лятото, но не и ти!
© Гергана Кирилова All rights reserved.
но вината само моя е, нали?
А когато пак от студ треперя
ще ме топли само спомена за лятото, но не и ти!
да твърде познато ...