СПОМЕН

16 feb 2006, 19:51

Poesía

819 0 2

Ще запомня отминаващото лято

само с един прекрасен ден.

Ден, в който чувство тъй познато

се роди и заживя в мен.

Безбрежното море, пясъка, лъчите

бяха нищо в сравнение с това,

което виждаха очите

и усети моята душа.

Думи нямах да изкажа

онова, което в себе си таях

и чувствата си да покажа

така и не посмях.

Страхувах се, че пак измама

може да е този хубав ден

и след него отново да остана

само с болката горчива в мен.

Изгубих те преди да те намеря,

но вината само моя е, нали?

А когато пак от студ треперя

ще ме топли само спомена за лятото, но не и ти!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.