stel88 (Стеляна)
80 1788
Dec 19, 2012, 12:51 AM

Спомен 

  Poetry
850 0 2

Лято през август. Завира в кръвта ми.

А след миг просто изчезва времето.

Във влака всички звуци са съвсем запъхтяни

и мисля за друго, не и какво ми остава.

Не виждам или спирам да виждам,

когато ме изпълват сълзи

и съм на крачка от сблъсъци.

По небцето късаща болка бавно пълзи,

за да се превърне очаквано в писъци.

 

Тихо е,  дори не вали.

Време за сбогуване, без прегръдка,

и не мога да дишам

от две сковани ръце,

които утихнаха над сърцето си.

 

Започна като буря.

Точно с една гръмотевица,

която каза, че те взима.

Моля се някоя звезда да спре да блести,

за да може при нас да се върнеш.

 

Минаха четири години,

а в нас не зарастват сълзите,

нито попиват в земята.

Просто е тихо. Дори не вали.

А дядо, дядо го няма.

© Стеляна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Stava mi tujno, no za jalost tova se sluchva - mnogo poznato...
  • Време за сбогуване, без прегръдка. Силно!
Random works
: ??:??