stel88 (Стеляна)
80 1788
19.12.2012 г., 0:51 ч.

Спомен 

  Поезия
872 0 2

Лято през август. Завира в кръвта ми.

А след миг просто изчезва времето.

Във влака всички звуци са съвсем запъхтяни

и мисля за друго, не и какво ми остава.

Не виждам или спирам да виждам,

когато ме изпълват сълзи

и съм на крачка от сблъсъци.

По небцето късаща болка бавно пълзи,

за да се превърне очаквано в писъци.

 

Тихо е,  дори не вали.

Време за сбогуване, без прегръдка,

и не мога да дишам

от две сковани ръце,

които утихнаха над сърцето си.

 

Започна като буря.

Точно с една гръмотевица,

която каза, че те взима.

Моля се някоя звезда да спре да блести,

за да може при нас да се върнеш.

 

Минаха четири години,

а в нас не зарастват сълзите,

нито попиват в земята.

Просто е тихо. Дори не вали.

А дядо, дядо го няма.

© Стеляна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Stava mi tujno, no za jalost tova se sluchva - mnogo poznato...
  • Време за сбогуване, без прегръдка. Силно!
Предложения
: ??:??