May 17, 2014, 12:01 AM
Спомен
На Ралица Ковачева
Гледам небето от кръстове звездни запалено
и Невъзможното, търсещо в него цвета си...
Тъмен, денят е понесъл живота нанякъде
и е оставил стаените, втренчени в себе си къщи.
Може би сигурно в тази минута единствено това е,
че ще се върна отново на камъка с теб да приседна,
тъй както споменът вечно приседнал остава -
кратък кристал върху бялата сол на морето.
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Вълнуващ спомен...
-
Благодаря, Виолета! Трогнат съм.
Поздрав от мен и пожелание за една хубава неделя! -
Моите почитания!
-
Благодаря ви, Ивелина, Санвали и Рада, че се отбихте на страницата ми и прочетохте това стихотворение с чисто сантиментална /за мен/ стойност. Мерси и за хубавите и мъдри думи и за споделеното от вас /и специално от теб Рада/.
Трогнахте ме.
Искрено ваш: Младен Мисана -
Стихотворението може да е от преди толкова години, но прозира красотата и нежността на словото ти.
Хареса ми, Младен!
Сърдечен поздрав и хубав уикенд и на теб! -
И аз приседнах тук, замислено...
Поздрав! -
Благодаря ти, Елица! Стихотворението е писано за една забележително красива и умна жена /явление - рядко случващо се/. Красивите и свети чувства към нея провокираха написването му, преди цели 33 години. Не знам защо, но тази година ми хрумна да го публикувам. А сега виждам, че не съм и сбъркал, след като ти написа толкова стойностно стихотворение, оттласквайки се от него. И не знам как си усетила нещо съкровено за мен. Виждах тази жена като красиво пустинно цвете на фона на сива стена. Ти си използвала някак спонтанно думи от моето видение. Направо съм потресен!
Лек ден от мен и сърдечен поздрав!
Благодаря ти, Септември! Трогнат съм от посещението ти.
Хубав уикенд от мен! -
Тъга от раздялата, изразена чрез уникална образност.
И като утеха остава само кристално чистият спомен...
Кратко, емоционално наситено.
Много харесвам подобни лирични форми.
Привет, Мисана!
***
Нас нещо невъзможно ни събра,
затуй не ни благослови Небето.
Опита се да бъдеш с мен добра -
в живота ми
като пустинно цвете.
Сега си тръгваш.
Но поспри за миг -
на камъка за малко да поседнем.
За да остане споменът ни жив -
до онзи час,
наречен за последен.
Съдържателните стихове винаги ме провокират.
Благодаря!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрав от мен!