Mar 20, 2006, 9:13 PM
Спомен
909
0
3
Една звезда спусна се от мрака,
една звезда парещо студена
звезда - откъснала се от небето
увяхнал лист на красиво цвете.
Страст и самота обзе ме
и превърна живота ми във блато
Мисълта за теб завзе ме
Усмивката ти по скъпа е от злато.
Сълзи и болка винаги ще има,
ала страх ме е щастлив да стана
ако ти заминеш надалеч
и да те обичам аз престана.
Ах този лист отронен
все още пада ли и пада,
Ех за мене споменът огромен
не ще докосне никога земята
© Стелиян Димитров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
еее как няма да ми сложите 6 е
.Знаете ли колко чувство съм вложил в това стихче макар и толкова кратко и безизразно :П все пак мерси () -
Харесва ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
ала страх ме е щастлив да стана
ако ти заминеш надалеч
и да те обичам аз престана
Хей,момченце,горе главата!
Колко любови има да срещнеш в живота си,знаеш ли?
Колко има да пишеш за нея!Дерзай!
Харесва ми