20 mar 2006, 21:13

Спомен 

  Poesía
941 0 3
Една звезда спусна се от мрака,
една звезда парещо студена
звезда - откъснала се от небето
увяхнал лист на красиво цвете.
Страст и самота обзе ме
и превърна живота ми във блато
Мисълта за теб завзе ме
Усмивката ти по скъпа е от злато.
Сълзи и болка винаги ще има,
ала страх ме е щастлив да стана
ако ти заминеш надалеч
и да те обичам аз престана. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стелиян Димитров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??