Виното едва допила,
някъде след полунощ
сред тишина намерила закрила
усещам прилив на безкрайна мощ...
В мен стаил се плахо, мълчешком,
днес в нозете ми застанал на колене
един безславен спомен, без заслон,
копнеещ отново света ми да превземе.
Със сълзи в очите бездушният ридае.
Не е човек, но носи емоции и чувства
и драпа силно, за да не признае,
че спомен да забравиш е изкутсво. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up