Виното едва допила,

някъде след полунощ

сред тишина намерила закрила

усещам прилив на безкрайна мощ...

В мен стаил се плахо, мълчешком,

днес в нозете ми застанал на колене

един безславен спомен, без заслон,

копнеещ отново света ми да превземе.

Със сълзи в очите бездушният ридае.

Не е човек, но носи емоции и чувства

и драпа силно, за да не признае,

че спомен да забравиш е изкутсво.

А в чашата остана последна глътка.

С нея преглъщам дори горчивината.

Не почувствах онази лека тръпка,

не усетих на спомена тъгата.