Jan 18, 2016, 5:41 PM

Спомен 

  Poetry » Love
433 0 0
Нощта неделна вече избледнява.
Денят на изток розовее.
Моторът тихичко припява
и свойта монотонна песен пее.
Споменът от вчера се завръща
наситен, цветен пълен с екстаз.
И нежното и тяло пак прегръщам…
С любовен унес се изпълвам аз.
Потъва тя в обятията мои.
Целувам я като обезумял.
Дъхът и топъл нежно гали...
От страст съм сякаш онемял. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Владимирович All rights reserved.

Random works
: ??:??