Нощта неделна вече избледнява.
Денят на изток розовее.
Моторът тихичко припява
и свойта монотонна песен пее.
Споменът от вчера се завръща
наситен, цветен пълен с екстаз.
И нежното и тяло пак прегръщам…
С любовен унес се изпълвам аз.
Потъва тя в обятията мои.
Целувам я като обезумял.
Дъхът и топъл нежно гали...
От страст съм сякаш онемял.
Пред мен са дълги седем дни
изпълнени с надежда.
Но споменът за нея ще гори
и любовта ми ще зарежда.
Ще дойда пак при тебе аз
и нежно пак ще те прегърна.
И ще те милвам в захлас
и пак с любов ще те обгърна.
© Владимир Владимирович Todos los derechos reservados