СПОМЕН
Колко радост има в тази пейка!
Един дърва е сякъл, да я има.
Друг пирони е набивал, трети вейки.
Накрая майсторът е казал: Бива, стига!
А влага има днес, сугращица връз нея.
Дъждът споделя свойте тайни.
Поседнах. Мокро. Да мълча умея.
Мълчанието е всеотдайно.
И друг във този дъжд неясен
потърси смисъл тук, потърси радост.
До мене тихо седна. Бе прекрасен ...