Спомен

Sep 28, 2016, 8:20 PM

Poetry » Other

364 1 3

СПОМЕН

Колко радост има в тази пейка!

Един дърва е сякъл, да я има.

Друг пирони е набивал, трети вейки.

Накрая майсторът е казал: Бива, стига!

А влага има днес, сугращица връз нея.

Дъждът споделя свойте тайни.

Поседнах. Мокро. Да мълча умея.

Мълчанието е всеотдайно.

И друг във този дъжд неясен

потърси смисъл тук, потърси радост.

До мене тихо седна. Бе прекрасен

парфюмът ù на младост.

Тя без чадър. И аз така.

Валеше в бяло, мълчаливо.

Посегнах. И една ръка

докосна ме свенливо.

... Минавам: тази пейка все е там.

Двама млади върху нея се целуват.

Парфюмът същият. Но аз съм сам.

Бе спомен. Който ме вълнува.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Putin (Владимир Владимирович)

2016-09-29T08:18:55+03:00

Хубав стих!
iren5 (Ирен)

2016-09-28T20:25:34+03:00

Може би всеки има някакви "знаци", които отключват спомени. Добре е да живеем в настоящето, да ценим сегашния миг , но нали пък точно от тези "уловени мигове"са нашите спомени...
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2016-09-28T20:23:23+03:00

За някой е пейка, за други дърво, море... Не се забравя споменът. Харесах!