Безнадежден (Стефан Иванов)
18 4
Nov 26, 2022, 11:05 AM  

Спомен 

  Poetry » Love
5.0 / 2
290 1 1
Вървяха двама - той, и тя и някак си ги милваше морето.
Заровили в пясъка крака като деца
Говореха си глупави неща и се усмихваха.
А после дойде прилива и заличи им стъпките и нищо не остана.
Морето заличава всички стъпки и скрива всеки спомен в своите недра.
А беше хубава,
И смееше се весело на всичките му глупави шеги.
О, как само ухаеха косите и на младост и на пролетни цветя.
И всичко покрай нея беше истинско
И някак друг изглеждаше света.
Как само морските вълни ги аплодираха и шепнеха им приказни слова, които само те разбираха.
А после дойде зима и морето побесня. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Иванов All rights reserved.

Random works
  • kalinairumena (Дани) "Чародейски лек"
    "Чародейски лек"
  • СамоДива11 (Лора) Limit(les)s
    Limit(les)s All I know is to hurt myself and hate the others Abuse me and I'll think I deserve it Gi...
  • Reddas (Кейтлин А.) Bones
    Bones All my hopes and dreams will shrink and wane Nothing shall erase the pain... As the rain pours...
  • SoulBansha (F. G. R.) The perfect time
    The perfect time for walking is when the night comes down, when there's no sunlight, shining on your...

More works »