Вървяха двама - той, и тя и някак си ги милваше морето.
Заровили в пясъка крака като деца
Говореха си глупави неща и се усмихваха.
А после дойде прилива и заличи им стъпките и нищо не остана.
Морето заличава всички стъпки и скрива всеки спомен в своите недра.
А беше хубава,
И смееше се весело на всичките му глупави шеги.
О, как само ухаеха косите и на младост и на пролетни цветя.
И всичко покрай нея беше истинско
И някак друг изглеждаше света.
Как само морските вълни ги аплодираха и шепнеха им приказни слова, които само те разбираха.
А после дойде зима и морето побесня. ...