Jun 4, 2006, 12:03 AM

Спомен... 

  Poetry
665 0 0
Стаята е пълна с хора,
а във ъгъла аз сам-сама стоя,
превивам се във кървава агония,
но никой и не забелязва моята борба...
Времето тече...
Образите стават мътни сенки...
Въздухът в гърдите ми във всеки миг ще спре,
но кой да забележи?
Аз съм само спомен от отминали надежди...

© Лилия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??