Спомен...

Jun 4, 2006, 12:03 AM

Poetry

720 0 0

Стаята е пълна с хора,
а във ъгъла аз сам-сама стоя,
превивам се във кървава агония,
но никой и не забелязва моята борба...
Времето тече...
Образите стават мътни сенки...
Въздухът в гърдите ми във всеки миг ще спре,
но кой да забележи?
Аз съм само спомен от отминали надежди...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Спомен...

Want to read more?

Random works