Спомен...

4.06.2006 г., 0:03 ч.

Поезия

664 0 0

Стаята е пълна с хора,
а във ъгъла аз сам-сама стоя,
превивам се във кървава агония,
но никой и не забелязва моята борба...
Времето тече...
Образите стават мътни сенки...
Въздухът в гърдите ми във всеки миг ще спре,
но кой да забележи?
Аз съм само спомен от отминали надежди...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Спомен...

Свързани произведения

Коментари

Предложения