Спомен

Sep 28, 2006, 12:26 AM

Poetry

859 0 2

Накъдето и да се обърна,
виждам твоето лице,
спомена в миг ме прегръща,
сърцето ми плаче за тебе.
Виждам те и чувам гласа ти,
когато те няма до мене.
Дали спомена в реалност,
поне за миг би се превърнал?
Зова те в нощите самотни,
усещам твоят парфюм,
чувствам,че си до мене,
протягам ръце да те прегърна... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Спомен

Want to read more?

Random works