Спомен

28 сент. 2006 г., 00:26

Поэзия

826 0 2

Накъдето и да се обърна,
виждам твоето лице,
спомена в миг ме прегръща,
сърцето ми плаче за тебе.
Виждам те и чувам гласа ти,
когато те няма до мене.
Дали спомена в реалност,
поне за миг би се превърнал?
Зова те в нощите самотни,
усещам твоят парфюм,
чувствам,че си до мене,
протягам ръце да те прегърна... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Спомен

Искате да прочетете повече?

Предложения