rummis (Румяна Славкова)
113 102
Nov 21, 2006, 10:46 PM

Спомен 

  Poetry
1351 0 6
Едно момче нарече ме кошмар.
Пред погледа на подивялата луна
в миг разсъблякох нежност и вина
в един безумен, неуспял шамар...
А всъщност беше безпощадно прав.
Макар в очите му да буйстваха лъчите,
които ни издават, че обичаме,
аз късно, много късно го разбрах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Славкова All rights reserved.

Random works
: ??:??