rummis (Румяна Славкова)
113 102
21 nov 2006, 22:46

Спомен 

  Poesía
1234 0 6
Едно момче нарече ме кошмар.
Пред погледа на подивялата луна
в миг разсъблякох нежност и вина
в един безумен, неуспял шамар...

А всъщност беше безпощадно прав.
Макар в очите му да буйстваха лъчите,
които ни издават, че обичаме,
аз късно, много късно го разбрах.

© Румяна Славкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??