Apr 16, 2009, 8:35 AM

Спомен 

  Poetry » Love
1458 0 17

Спомен

На Мира

 

Ръцете ми са празни за гърдите ти,

а мислите ми - с длани те докосват.

И пръстите разресват пак косите ти,

чертаят нещо, търсят... омагьосват.

 

Гори ме светлината на очите ти,

целувам устните ти пак, и пак... без слово!

Отиде си мирът безславно от душата ми...

Как искам... да те удавя в мен отново!

 

© Пенко Пенков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??