16 abr 2009, 8:35

Спомен 

  Poesía » De amor
1541 0 17
Спомен
На Мира
Ръцете ми са празни за гърдите ти,
а мислите ми - с длани те докосват.
И пръстите разресват пак косите ти,
чертаят нещо, търсят... омагьосват.
Гори ме светлината на очите ти,
целувам устните ти пак, и пак... без слово!
Отиде си мирът безславно от душата ми...
Как искам... да те удавя в мен отново!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенко Пенков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??