Спомен

Dec 23, 2006, 5:38 PM

Poetry

673 0 3

Спомен
Беше вечер,
тиха, безлюдна, мълчалива,
но в гората клоните шептяха.
Заслушан бях, замислен,
с очи, откъсващи се от живота,
заслушан в онзи тъмен зов,
който ще преследва ме
до гроб.
Сега го чувам аз отново,
вървящ безмълвно из гората,
ала дали не шепнех аз самия, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Спомен

Искате да прочетете повече?

Random works