Sirius (Пламен Йовчев)
112 127
23.12.2006 г., 17:38 ч.

Спомен 

  Поезия
657 0 3
    Спомен

Беше вечер,
тиха, безлюдна, мълчалива,
но в гората клоните шептяха.
Заслушан бях, замислен,
с очи, откъсващи се от живота,
заслушан в онзи тъмен зов,
който ще преследва ме
до гроб.

Сега го чувам аз отново,
вървящ безмълвно из гората,
ала дали не шепнех аз самия,
предчувствайки смъртта,
тази нощ, когато всичко е различно
и самия превръщам се във сянка
на смъртта предизвестена,
със сърце мъртво, което било е на...
                                            човек.

© Пламен Йовчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??