Застанах под сумрачната корона
на някакво надвесено дърво
и чаках, чaках бурята да дойде,
да люшне свойто шеметно хоро!
Очаквах с жива, трескава възбуда
светкавици да порят небесата,
и вятър бесен жилаво и лудо
косите разпиляни да размята!
Дъждът да ме шлеви, студен и гневен,
очите да се пълнят със вихрушка,
в ушите да плющи бумтежна песен,
от блъскане земята да разлюшка! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up