Застанах под сумрачната корона
на някакво надвесено дърво
и чаках, чaках бурята да дойде,
да люшне свойто шеметно хоро!
Очаквах с жива, трескава възбуда
светкавици да порят небесата,
и вятър бесен жилаво и лудо
косите разпиляни да размята!
Дъждът да ме шлеви, студен и гневен,
очите да се пълнят със вихрушка,
в ушите да плющи бумтежна песен,
от блъскане земята да разлюшка! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse