Жарък ден света изпепелява,
подпалва всичко - цветята, хората и мен,
а под слънцето снимката ти избелява,
споменът замръзва, а уж е жарък ден.
Контурите размиват се в безкрая,
жълтеят твоите черти
и едва ли догодина ще позная,
че пред мене именно си ти!
Споменът... какво е спомен?
Ненужен образ в паметта,
топи се бързо, сякаш е прогонен,
както преспите прогонва пролетта.
А снимката е мъртъв спомен,
бездушен и замръзнал лик.
И погледът е тъмен, болен,
угаснал свят в отровен миг.
И жарки слънчеви лъчи
подпалват спомена обречен,
тъмнеят, гаснат твоите очи,
губят се в света ни вечен.
Снимки, спомени след теб остават,
пропити, мокри от тъга,
безнадеждни във сълзите плават
снимките и твоята душа.
Животът-звяр от мен те взима,
изтръгва даже спомена от моите ръце,
но дори забравен, теб вечно ще те има
в капка обич дълбоко в моето сърце!
© Деси Борисова All rights reserved.