Жарък ден света изпепелява,

подпалва всичко - цветята, хората и мен,

а под слънцето снимката ти избелява,

споменът замръзва, а уж е жарък ден.

Контурите размиват се в безкрая,

жълтеят твоите черти

и едва ли догодина ще позная,

че пред мене именно си ти!

Споменът... какво е спомен?

Ненужен образ в паметта,

топи се бързо, сякаш е прогонен,

както преспите прогонва пролетта.

А снимката е мъртъв спомен,

бездушен и замръзнал лик.

И погледът е тъмен, болен,

угаснал свят в отровен миг.

И жарки слънчеви лъчи

подпалват спомена обречен,

тъмнеят, гаснат твоите очи,

губят се в света ни вечен.

Снимки, спомени след теб остават,

пропити, мокри от тъга,

безнадеждни във сълзите плават

снимките и твоята душа.

Животът-звяр от мен те взима,

изтръгва даже спомена от моите ръце,

но дори забравен, теб вечно ще те има

в капка обич дълбоко в моето сърце!