на Й.К.

Тя помни живота, града ни, пази

спомените ни от смърт

и помни и мен като момченце  с къси

панталони и дядо как важно идваме

дотук с половината град да празнуваме и да пием

вода, рязка и студена – като истина.

Тя помни ме как, вече момче, целунах тук

едно - първото ! – момиче в мрака,

което после стана мое, а аз - неин.

Тя помни как

завърших и започнах

работа, как се ожених,

как син ми се роди .

А когато наскоро дойдох

със сина ми

да пием вода и да празнуваме

 там вече не беше тя,

уж беше, но не същата, а без

водата си- студена и рязка, като истина.

Видях я - състарена, суха, ослепяла чешма,

която - още !-  помни

и пази живота ни и спомените ни от смърт !

Една птица горе някъде

извика. И аз разбрах  -

 в окото на птицата

има сълза.