на Й.К.
Тя помни живота, града ни, пази
спомените ни от смърт
и помни и мен като момченце с къси
панталони и дядо как важно идваме
дотук с половината град да празнуваме и да пием
вода, рязка и студена – като истина.
Тя помни ме как, вече момче, целунах тук
едно - първото ! – момиче в мрака,
което после стана мое, а аз - неин.
Тя помни как
завърших и започнах ...