С очите на вятъра
плаках. Самотна –
от нищото просих
милувка. Затворих в сърцето
една моминска сълза.
Не я пускам.
Изтривам я сутрин с целувка от
знойното лято, с
греха извършен, тъй рано.
Утешен, изоставен
брегът пуст е.
Единствен свидетел ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up