19.03.2017 г., 17:41 ч.

Спомен изгубен 

  Поезия » Акростихове
615 3 9

С очите на вятъра

плаках. Самотна –

от нищото просих 

милувка. Затворих в сърцето

една моминска сълза. 

Не я пускам. 

 

Изтривам я сутрин с целувка от

знойното лято, с

греха извършен, тъй рано. 

Утешен, изоставен

брегът пуст е. 

Единствен свидетел 

на нашите безсмислени драми. 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всяко докосване до един различен свят е красива з поезия.
    Твоят свят е толкова пъстър!
    Дали ще ти завиди дъгата след дъцд от небесни сълзи?
  • Красиво!
  • Хареса ми стиха ти , Васи!Поздравления!
  • Силни аплодисменти, Василка!...
  • Въздействащ стих Васе!Замисля!Поздраения!
  • Дълбоко и въздействащо! Поздравления!
  • Стих с който един" изгубен спомен "оставя трайни следи.
    Поздрав!
  • Това е медитативна лирика. Трудна е за оценяване от мнозинството. Но пък гони високите коти в поезията. Един друг български поет, който върви по този път е Любимир Захариев. Поздравявам те, Васи! Поставям в Любими.
  • Хубав стих, хареса ми!
Предложения
: ??:??