Jul 23, 2006, 7:37 PM

Спомен, който морска вълна отмива 

  Poetry
940 0 0
Вървиш бавно по брега на морето.
Босите ти крака с вълните хладни флиртуват...
Гларусите, високо горе в небето
крещят на глас това, което в тебе тъгува.
Недоспали очи - цяла нощ пак си мислил за нея.
Уморени сълзи.Неприкрити...Това не умееш.
Като на кинолента спомени, съхранили фея,
която нежно прегръщаш, която сладко се смее.
Мобилният тежи като неказан въпрос във джоба.
Искаш номер познат да набереш но някак не смееш.
Тя отдавна мълчи- няма глас, ни СМС-и. Злоба
плисната между вас.Думи грозни... От тях ти беснееш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геолина Стефанова All rights reserved.

Random works
: ??:??