Dec 27, 2021, 8:02 PM  

Спомен с дъх на портокали 

  Poetry
460 3 5

Зимна нощ, вън искри белотата,
стиснал крехки, измръзнали длани,
детски спомен дойде да остане,
да накичим с играчки елхата.

 

Плахо с пръсти игличките гали,
и в играчките образ оглежда
и ме пита, но плахо, с надежда,
ще му дам ли сега портокали,

 

че шейната е още далече,
дядо Мраз... Той елените впряга...
Мое мъничко, плахо човече,
ще ти дам портокали, веднага!

 

Ще ти дам и играчки и книги,
за които си беше мечтало,
ето, наше е времето цяло,
остани още малко. Не стига,

 

тази нощ, а е дълга, сред зима,
да ме стоплиш с надеждица дребна,
че на някого пак съм потребна,
портокала на две ще делиме.

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Зима е! Най-вълшебното време в годината. Време което изпълва сърцата ни с доброта и обич, време за скъпите на сърцето ни хора, за подаръци и мили жестове. Време за прошка, за топла прегръдка и добра дума. Студът преде бели нишки и ги вплита в покривите, прозорците, дърветата... Комините изпускат дъх ...
  794  11  27 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??