Навън е късна нощ...
която носи аромат от тъжен дъжд.
Дъждът отминал е отдавна...
Асфалтът сух е вече...
Ароматът тихичко изчезва,
скрива се в тъмнината...
Привидно тихо е и тъй спокойно
на Земята...
Дъждът отминал е...
но е забравил своята тъга,
дълбоко скрита под пръстта...!
01.06.2001г.
© Моника Стойчева All rights reserved.