Dec 30, 2009, 3:09 PM  

Спомен в кората 

  Poetry » Other
5.0 / 2
939 0 0

Зад старата пропукана къща, 

оттатък сухия кладенец,

растат две череши  и всяка, 

усукана, люспеста, 

сърдито прегръща сестра си.

 

Стволове едри, забити здраво в земята, 

по тях избили сякаш рубини – капки  смола.

 До боговете свои  от там качват се мравките,

по кората им слиза понякога и самата Луна.

 

 А всяка утрин между клоните сплетени 

слънцето спуска се с крилата на шепа врабци  

и узрели като устни на влюбена циганка, 

целува там – черешовите обици.

 

Ала  не вярвам да помнят черешите още

устните топли и зъбите бели  на едно десетгодишно момче, 

от тогава останали са по кората само  следите от ножа

и сълзите, попили в  името – Антим.

© ВЕСЕЛИНА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • You make me lose my mind with your sweet voice. For the others I'm blind you were my choice. I wanna...
  • The time was out and he was there - in space of woods and screaming trees. His face was sad, ......
  • In my head her lips white-hot are melting Burning red are thoughts my blood is pelting This is not a...

More works »