Дрезгав глас на гребло, впило зъби в цимент,
тежки стъпки на мъж подир него…
И снегът изведнъж, спрял да пада с респект,
пред небето повдига завесата.
Плисва в миг светлина, от гласчета безброй,
детски смях синевата завихря.
Трепка, вдига се, бързо прави завой
и се стапя в разгара на битката…
Снежна топка лети, бяла птица на спомена
във сърцето прострелва годините.
И влетяла случайно във моя прозорец
пръска бели искри по килима… ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up