Дрезгав глас на гребло, впило зъби в цимент,
тежки стъпки на мъж подир него…
И снегът изведнъж, спрял да пада с респект,
пред небето повдига завесата.
Плисва в миг светлина, от гласчета безброй,
детски смях синевата завихря.
Трепка, вдига се, бързо прави завой
и се стапя в разгара на битката…
Снежна топка лети, бяла птица на спомена
във сърцето прострелва годините.
И влетяла случайно във моя прозорец
пръска бели искри по килима… ...